СПОРЪТ "ЗА" ИЛИ "ПРОТИВ" генномодифицираните организми измества един друг важен разговор - алтернативата да изпъкнем с биохраните. Убеден съм, че България трябва да си създава име на производител на биохрани.

Защо да сме еко?
Нека да видим къде сме в момента. Най-общо казано, България е средно голяма страна от ЕС, слабо населена и със значителен горски фонд. Каква е познатостта ни в момента и с какво се свързва България в ЕС? Като оставим настрана печалната ни известност с престъпност и. корупция, страната ни сякаш не се отличава с нищо значимо. Да, имаме и летни, и зимни курорти, които в момента са позиционирани като евтини дестинации за масовия турист. Ако се вгледаме по-внимателно в селското стопанство, според Националния план за развитие на Република България за периода 2007-2013 г. част от слабите ни страни са: ниска степен на специализация и производителност на земеделските стопанства; силно зависима от земеделието икономика в селските райони и липса на алтернативни (неземеделски) източници на доход; неефективно и неустойчиво използване на природните ресурси - ерозия, замърсяване, изоставени земи; повишен конкурентен натиск върху вътрешния пазар. Селското стопанство се характеризира с ниска ефективност - приблизително една четвърт от заетите са в този сектор, а делът му в БВП постоянно намалява и достига 10% за 2004 г. Силните ни страни са:

• разширен достъп на българските производители до пазара на ЕС;
• благоприятни почвени и климатични условия;
• богати традиции в производството на редица селскостопански суровинни и преработени продукти с добър имидж на международните пазари;
• богата, разнообразна и съхранена природа в селските райони.

А сега да видим къде искаме да бъдем
Приоритетно смятаме да развиваме туризъм, лека и преработваща промишленост. Истина е, че досега сме се стремили да привличаме клиенти предимно с ниски цени. Но този подход вече не работи, защото винаги се намира някой, който да предложи по-ниски цени от нашите.
Част от българския бизнес отдавна достигна до идеята, че трябва да се насочим към друг тип потребители - такива, които се съобразяват не само с цената, но и с качеството на продукта или услугата. Но за да стигнем до тази нова целева група, е нужна промяна - трябва да продаваме марка, която да дава допълнителна стойност. Защото марката гарантира лоялни клиенти. Подобна промяна на приоритетите в момента е много дискутирана в туризма. Там на дневен ред е проблемът какъв продукт иска да предлага страната и за кого.

Нека обаче да се върнем към цитирания вече план в частта му за селското стопанство. Какви са приоритетите:
- развитие на конкурентно селско и горско стопанство и основан на иновации хранително-преработвателен сектор;
- опазване на природните ресурси и защита на околната среда в селските райони;
- насърчаване на възможностите за заетост и подобряване качеството на живот в селските райони.

При цялата условност и липсата на конкретност в тези цели те все пак дават някаква представа за това как искаме да се развива секторът. Или трябва да станем най-големият производител на определен продукт и по този начин да диктуваме цените на световния пазар, или да произвеждаме определена група продукти, които да имат специфично отличително качество, което да привлича клиенти. С изключение на някои билки и технически култури, първият подход е труден за осъществяване. Остава вторият.

Да разгледаме сега какви групи потребители има на пазара и какво търсят те. Ще започнем от нашата страна. Последните години има все по-силна диференциация на българите в зависимост от това какво потребяват. По данни от националното представително изследване "Пазарен компас" с извадка от 1500 души на агенция "Ноема" и партньори ММД от 2009 г. един от всеки трима българи над 15 години е ориентиран към здравословен начин на живот. Около 32% от всички възрастни в страната водят такъв живот под една или друга форма. Това са предимно млади хора (до 40 години), с високо образование и доход над средния за страната. Разбира се, не всички са склонни да дават повече средства за здравословни храни. Около 40% от тях просто избягват определени продукти, защото имат здравословни проблеми. Но останалите активно търсят информация за това с какво се хранят и кое е вредно или полезно.

Как стоят нещата в ЕС?

Там тази тенденция се развива отдавна и групата на хората, които търсят качество на храните, а не ниски цени, е още по-голяма. И това са хората, които могат да си позволят да платят повече. Какво би направила една компания, при условие че вижда пазарна ниша, която се развива постоянно, и група потребители, които са платежоспособни и търсят определен тип продукция? Най-нормалното е да помисли как да заеме тази ниша.

Дали някоя от нашите слаби страни не можем да превърнем в свое предимство? Имаме прекалено много заети в селското стопанство, имаме пустеещи земи и липсва специализация. От гледна точка на производството на биохрани това са предимства, а не недостатъци. От друга страна, имаме достъп до пазара на ЕС, благоприятни почвени и климатични условия за производство на разнообразни продукти, богати традиции, продукти с добър имидж на международните пазари. Това са идеални условия за насочване на част от производството ни именно към биологичната ниша. Разбира се, има рискове, защото производството изисква значителни инвестиции, които не могат да се възстановят бързо. В Европа обаче биоплодовете и зеленчуците са с до 30% по-скъпи от стимулираните с изкуствени торове и пестициди. Цените на млечните продукти са дори двойно по-високи.

Сега е важно България да реши какъв тип селско стопанство иска да развива и какви са потенциалните пазари, освен вътрешния, за произведената продукция. Дали не й е най-изгодно да си създава име на производител на биохрани и натурални продукти в селското стопанство. Дали този имидж не би бил полезен и в развитието на други сектори - като туризъм и преработваща промишленост. И дали някакъв тип специализация не би довел до повишаване на познатостта на страната ни и с положителен знак. Пазарното пре-ориентиране към производството на биохрани е много по-иерспек-тивно, отколкото простото модернизиране и технологизиране на селското стопанство или навлизането на генномодифицирани продукти. Ако една фирма се намира в подобна ситуация, тя поне би трябвало да обмисли възможността да използва тази пазарна ситуация.

Автор: Дивил Кулев

*Статия в сп. Мениджър, брой 3, 2010